Пореден текст за стената на срама.
Огромен проблем е липсата на адекватно здравеопазване за украинските бежанци! Това често причинява летален изход. Това го повтарям постоянно, но като чуя жени с разплакани лица да ми говорят за ужасяващи истории, ме побиват тръпки. Ето поредната ужасна история:
Във Варна пристигат майката Мария с дете и баба. Бабата се казва Раиса на 74 години. В добро здраве. Бабата всъщност е отгледала Мария, защото майки й е починала. Раиса е истинската й майка. Преживели са обстрелите, стоенето по подземия и бункери, неимоверен стрес... Пристигат като бежанки в база в Шкорпиловци. Аз съм била там да носим хуманитарна помощ. Дори мисля, че си спомням скромната възрастна жена, която стоеше търпеливо чакаща на опашка с чашка в ръка да й прелеят малко шампоан и прах за пране... В края на май й става лошо. Очевидно стресът от войната и от неизвестността (до последно бежанците не знаеха какво ще се случи с тях) е предизвикал инсулт. Раиса започва да губи говор и равновесие на 23 май. Викат линейка – най-близката е в Долни Чифлик. Чакат час. Когато пристигат медиците казват, че нищо й няма на Раиса и си тръгват. На нея й става още по-зле вечерта пак викат линейка. Пак чакат един час. Тогава същите казват-- „Ами тя има инсулт! Ще я водим във Варна!“ Изгубени са много ценни часове!
В неврологичното отделение Св. Марина започват истинските ужаси. Според внучката, бабата не е хранена, не й е давана вода, не са й сменяни памперси. (всичко това е било носено от внучката, но първо не са я пускали при бабата, а после са й давали да стои там за няколко часа на ден, но след като си е тръгвала, никой не е обръщал повече внимание на бабата). После памперсите, които внучката й е оставила, изчезват и когато жената леко е дошла на себе си, са я карали да става да ходи до тоалетната сама. Тя пада и си удря лошо главата и лицето. За да не става повече от леглото я връзват.
Прекарва в болницата около две седмици. Внучката винаги като идва при нея я заварва изцяло мокра от урина... Изписват я, но тя получава втори инсулт, отново влиза в болница. Внучката твърди, че просто е оставена да умре и тя в края на юли умира. Когато внучката се е опитвала да пита болничния персонал, молила е да й обяснят какво се случва, че не разбира --- редовно са й казвали – „Тук сте в България, говорете български.“ (Удивително е как правителството на Петков и безполезната отговорничка за кризата Калина Константинова – не задължиха болничните заведения да ползват преводачи от руски, когато третират украински пациенти! Много украинци ми се оплакват, че често болничен персонал не желае да говори с тях, а прости им тръшка гишетата, когато те се опитват да получат някаква информация – с редовното грубо подвикване – „говорете български!“
Много често украинци ме питат – „Така ли се държат с всички във вашите болници или само с украинците и ако и с вас е така, как оцелявате като нация?“ Не знам какво да им отговоря. Само знам от личен опит, че нивото на здравеопазването се е срутило драматично през последното десетилетие. Но за разлика от бежанците, българите могат да си търсят правата, те имат близки, които се грижат за тях, говорят и езика. А отношението към болни украинци, които няма на кого да се опрат, често граничи с нечовешко.
Убедена съм че държавни институции трябва да се заемат с кризата в здравеопазването на бежанците. Заради невъзможност да получат такова, много напускат България. Напускат и заради лошо отношение и заради това, че в България много се толерира руската агресия. Едно семейство с бебе наскоро напусна страната. Преместиха се в Полша. За бебето им е нямало ваксини в България -- „трябвало да чакат.“ Това са високообразовани IT специалисти, които ще допринасят за друга икономика. Мисля, че българският омбудсман трябва да се намеси да гарантира равните права на украинците и защитата им! Но определено всичко това трябва да стигне до европейските институции, които трябва да наложат мониторинг и стриктни изисквания срещу дискриминация и тормоз над тези хора! Очаквайте още ужасни истории.
И благодаря на дарителите, защото Фондация "Открито сърце" помага на майката и детето, защото тези хора трябва да разберат, че има и други българи. Всъщност, те го знаят!
Фондация „Открито сърце“
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal [email protected]
