ЗА ТРИ ЛЕВА ПО-МАЛКО...
Неведнъж ми се е налагало да се намеся на улицата да помагам на украинци. Ето поредната история:
Обядвам в един ресторант в центъра на града. По едно време започва скандал между персонала и две млади жени, които са в заведението. Очевидно са украинки.
Едната плаче – „Разберете, и да ме арестувате, аз няма как да ви платя. Не е моя вината! Аз вече ви платих!“
От персонала й казват, че не може да си тръгне без да си плати. Аз наострям уши и чувам как виковете ескалират, плачът също.
Ставам и отивам до масата:
--Какво се случава? Какъв е проблемът тук?
-- Аз вече платих, но ми казват, че парите не са получени. Аз нямам достатъчно пари в брой, за да платя сметката.
Поглеждам на масата – двете жени са събрали жълти стотинки и са ги сложили на масата с няколко дребни левови монети. Казват им, че не им стигат 3 лева.
Аз се обръщам към персонала и питам – защо казвате, че не са платили? Нали са ви платили с карта?
--Ами те платиха с карта, но парите не са отчетени при нас, трансакцията е минала, но парите не са дошли при нас.
Аз се обръщам към жените и ги питам не могат да ли да изтеглят пари от банкомата – все пак става въпрос само за 26 лева! Едната ми обяснява, че в картата й са останали по-малко от 10 лв. И пак започва да плаче – Аз съм учителка, дойдохме от Одеса, не съм някаква крадла! Аз я питам – Бежанки ли сте?
Тя – Не, не сме! -Сякаш искаше с това да подчертае, че не е в "тежест". –Дойдохме само за уикенда с автобуса да си поемем малко въздух и днес се връщаме обратно.
Служителите на ресторанта ми казват – Ние какво сме виновни, че трансакцията е минала, но не е дошла при нас?
Очевидно парите от картата на украинката бяха изтеглени. Аз нямаше какво да отговоря, ако предния ден на мен не ми се беше случило същото – при ползване на небългарса банкова карта, когато плащах данъци – парите ми се дръпнаха, а пък не бяха стигнали до НАП. Увиснаха някъде и трябваше да откажа трансакцията и да платя с друга карта. И трябваше да чакам 24 часа да ми се върнат обратно парите в картата. Тогава също никой не ми даде обяснение за проблема.
Обясних на служтелките на ресторанта, че и аз съм имала същия проблем и че вината не е на жените. Извадих 10 лв. и доплатих сметката от моите пари. Помолих ги да откажат трансакцията, за да могат парите да се върнат в сметката на жената. Така и направиха.
--Вие банков служител ли сте ме попита служителка на ресторанта?
-- Не, правозащитник съм. За 3 лева не трябваше да става тази грозна сцена.
--Ама ние какво сме виновни?
Украинката хлипайки ме прегърна. Двете жени бяха седнали да хапнат по една салата и една напитка в жегата. Бяха дошли, за да си починат от ужаса на войната. За три лева щяха да ги убият и то когато вината не е в тях.
Ние, които живеем със спокойно небе не можем да си представим ужаса на войната и постоянния стрес, в който живеят украинците. А огромна част от тях наистина страдат финансово, заради руската агресия.
--Имате ли билети за връщане?- попитах ги аз
--Да, купихме ги още в Одеса.
Пожелах им добър път, докато те си бършеха сълзите от стреса. Помислих си, че едно от най-страшните неща, които могат да се случат на един човек, е да загуби състраданието си (ако въобще някога го е имал...)
Фондация „Открито сърце“
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal [email protected]