Те са две приятелки от едно село в Херсонска област – Юлия и Лидия—всяка с по две дечица. Едната е работила като сътрудник в клон на Министерството на земеделието, отговаряща за сертифицирането на качеството на зърното за износ , това същото, което путлеристите откраднаха от Украйна, другата е медицинска сестра. Живеели са щастливо с планове за бъдещето и за децата... Докато руските окупатори, влезли с автомати в къщите им – да ги „претърсват за партизани“ и така всеки ден... Майките са ги молили да влизат без оръжие, защото децата са изпадали в паника, но всякакви молби били игнорирани – грубости, обиди, наричали ги „фашисти“, „бандеровци“ и всякакви подобни. Животът под окупация станал непоносим – затворени училища, магазини, безумна инфлация, вече нямало работа. Имало е огромна липса на необходими продукти. Инсталирана нова власт в Херсон, забранила да се говори на украински, въвела рублата, с която нищо не можело да се купи. Особено за хората, които са си изгубили работата. Тръгнали да бягат през април. Отначало руснаците не ги пускали да напуснат. После разрешили, но пак всичко зависело от това кой ще ги спре на десетките руски пропусквателни пунктове до територията под украински контрол. Имало е много руски войници, които просто са се гаврели – връщали ги обратно. „Или се връщаш или куршум в главата,“ са им казвали те. На всеки пункт са ги претърсвали. След като ги връщат за пореден път, те спят в полето със своите спътници и опитват на следващия ден пак. Накрая успяват. Попадат на подпийнали войници, които им искат цигари и алкохол. Те нямат такива, но все пак ги пускат. „Когато преминахме на украинска територия, се чувствахме като от филм за пленници на нацистка Германия, които след много тормоз попадат на своя територия. За първи път от много време можехме да дишаме.“ Двете жени имат изумителен късмет, защото дни преди да започне войната мъжете им са получили контракт като заварчици в българска корабостроителница в Езерово до Варна. Т.е. те вече са били в България, когато двете жени успяват да се измъкнат. Намерили са си квартира във Варна, а мъжете живеят на общежитие в Езерово. Виждат се през уикендите. Жените се свързаха с Фондация "Открито сърце" с молба да изпратят децата си на някакво лятно училище. Закупихме ваучери за децата, те изкараха 10 дни с програмата на „Родни Балкани“ и останаха очаровани. Намериха си български приятели, понаучиха малко езика, позабравиха за преживелия стрес... Всички те много искат да се върнат обратно в дома си в Украйна. Надяват се децата да учат в Украйна есента... Но засега са тук... Живот сложен на пауза за неопределено време. Днес със Стела Николова почерпихме децата със сладолед и сок. Те ни разказаха за приключенията си в зеленото училище. А майките са безкрайно благодарни.
Фондация „Открито сърце“
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal [email protected]