Не искам да влизам в геополитически анализи сега, но искам да кажа, че злото от терора на кремълския престъпник е част от живота на милиони хора, но най-много се вижда в отделните лични трагедии. Като при това семейство украински бежанци от четири поколения.
Всяко едно поколение на тази снимка е с разрушен дом в град Покровск, който се е превърнал в пост-апокалиптичен град-призрак. (чуйте краткия им разказ и вижте кадри от разрушения им град)
Това семейство е намерило подслон в база „Железничар“ – Варна. Единственият работоспособен човек в това семейство е майката Ирина – на 59 г. Съпругът й е с терминален рак на дебелото черво, родителите й – са много възрастни и с много здравословни проблеми – дъщеря й – Марина е с най-тъжната история. От няколко години е с диагноза мозъчен тумор. Неоперативен. Подлагала се е на мощна радиация, уви, туморът се разраства и причинява по няколко силни епилептични пристъпа на ден.
Преди да се разболее е имала прекрасен живот – семейство и дом. Родила е детенце – момчето Коля. Уви, скоро след диагнозата й, съпругът й я напуска. Започва войната и домовете им са разрушени – нейният дом, домът на родителите й и домът на баба й и дядо й. Цялото семейство е приютено в България, в база, където са настанени хора с увреждания.
Преди известно време помолих за помощ на това семейство. Средствата, които изпратихте помогнаха много, но свършиха – те отидоха за лекарства, болнично лечение, консултации със специалисти и за скорошно пътуване на Марина до София при специалист, за да й се направи специален скенер, за да се разбере прецизно размера на пораженията от тумора. Уви, новините не са добри. Той е агресивен. Радиация вече не може да се прилага, защото е стигнат лимита, който може да поеме човешкия организъм. Остава единствено лечението, с което да се облекчат ежедневните припадъци и гърчовете на Марина…
Майка й - -Ирина се грижи за всички хора в това семейство. Тя не може да скрие изтощението си. Цял ден бяга по доктори, болници и аптеки. А тези хора са практически без никакви средства. Това е ужасна човешка трагедия. Имат нужда от финансова помощ. Всички в това семейство са интелигентни, порядъчни и отрудени хора. Но с огромни проблеми – дядото не може да се храни пълноценно, защото няма зъби, а пари за протези няма. Бабата – една фина и горда жена й беше неудобно да ми каже, че има нужда от есенни обувки 38 номер. (Никога не съм просила през живота си, каза ми насълзена тя.) А болната Марина не посмя да спомене, че на детето й му трябва анцуг (ръст 170).
Разбрахме от майка й, че детето расте много бързо и не успяват да се справят да попълват гардероба му. Дано хората не остават равнодушни над безкрайните трагедии, причинени от руските фашисти, разбили съдбите и на тези хора! Отново моля за помощ на това семейство. Както знаете, ние сме фондация БЕЗ ГРАНТОВЕ!
Фондация „Открито сърце“
IBAN
BG32STSA93000030922241
Дарение с карта
openheartfund.org/donate
А който иска да прати вещи (за есенния сезон -- не само за тези хора) може да го направи на този адрес:
Българо-украински център
ул. Кавала 20, Варна -- 9000
тел. за контакт -- Елизавета Якименко – 0886350714
