КАК БЪЛГАРСКАТА „АКАДЕМИЧНА НЕЗАВИСИМОСТ“ ДИСКРИМИНИРА УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ, КОИТО СА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ
Тя се казва Анна Самойленко – момиче на 17 г., украинска бежанка от град Краматорск, Донецка област. От април 2022 г. живее в България, в гр. Етрополе. Завършила е средното си образование в Украйна и иска да кандидатства в български университет – както всеки един бъдещ студент. Тя е художник, занимава се и с графичен дизайн. Споделя, че смята, че нивото й е много високо и че няма проблем с изпити. А и дипломата й също е с добри оценки. Искала е да учи в Софийския университет. Да кандидатства на общи начала. И от там започва ходенето й по мъките.
От университета, некопетентни администратори са й казали, че дори и да я приемат държавна поръчка, тя трябва да си плаща като чужденец 3330 евро годишна такса. Абсолютно непосилна. Момичето освен, че е учило в училище, работи и в магазин, за да се издържа. В Софийския университет също така са й казали, че не може да учи с нейния документ за „временна закрила“, защото той изтича след няколко месеца. Което е абсолютна лъжа и дискримиация, защото никой не знае колко ще продължи войната и докато тя продължава бежанците ще са с удължени закрила, а като спре, няма как да се предвидят от сега европейски и държавни директиви за статута на украинските студенти-бежанци.
Освен това администраторите на СУ са й казали напълно невярна информация – че за да учи във ВУЗ—трябва да си смени статута от временна закрила на международна закрила – който е статут на бежанец, за постоянно убежище в България и тогава може да учи безплатно. Получава се трудно, процедурата е дълга, но най-вече, хора с временна закрила като Анна не могат да кандидатсват за такава. Т.е. по закон не могат, докато не е изтекла временната. Т.е. служителите в СУ са напълно некомпетентни! В резултат на тяхната некомпетентност момичето са я пращали да ходи по мъките по институции -ДАБ, Миграция и къде ли не още... Естествено безрезултатно. Чрез българи, които й помагат Анна, се свърза с Фондация „Открито сърце.“
Ние започнахме да звъним по инстанции. В ДАБ ни потвърдиха, това, което казах по-горе, че ходенето й по институции по смяна на статут е било напълно безсмислено, защото е в нарушение със закона. Свързахме се с Българския Хелзински Комитет, от юристите там всъщност разбрахме, че заради клаузата „академична свобода“ всеки ВУЗ сам решава как да подходи към студентите-бежанци. Например, в Техническите университети приемът е безпроблемен и украинците са приравнени към българите и имат същите права, в други държавни университети също. В Американския университет, който макар и частен, не само че приемат украински бежанци, ами им дават и стипендии и ги подпомагат финансово. Т.е. въпросът опира до добра воля на учебното заведение. Оказва се, че Софийският университет няма такава воля, което е изключително печално и не говори добре за администрацията му.
Свързахме се и с политици да разберем защо статутът на украинските бежанци не е изяснен с оглед на хуманитарната криза и с оглед на това, че повечето студенти от Украйна са с ограничени финансови възможности. Получихме отговор, че има европейска директива, с който статутът на украинците е като на граждани от трета държава (не от ЕС и не от България) и съответно правилата към тях са други и таксите се изчисляват на друг принцип.
А ние като правозащитници намираме, че ТОВА Е СМЕХОТВОРНО И ДИСКРИМИНИРАЩО! Защото директивата е от 2016 г. и не е адаптирана към войната и хуманитарната криза! И всяка една държава трябва да се адаптира към новите реалности сама, за да се улесни достъпа на укриански бежанци до висше образование. Очевидно буквоедите във властта не искат да си мръднат пръстта и да приравнят украинските студенти-бежанци към българските, за да имат те същите права. Затова и бездействат и се оправдават с това, че имало „академична независимост.“ В този конкретен случай тази така наречена независимост е ДИСКРИМИНАЦИЯ и пълно игнориране на факта, че украински бежанци се лишават от възможността да продължат образованието си! Анна няма да кандидатства в Софийския университет! (защото нали той си има извратено понятие за академична „независимост“). Търси варианти. Би искала да опита в Художествената Академия или на други места, където да може да продължи да учи. Тя не иска привилигирован прием, а иска на общи начала да кандидатства. Цяла година е учила активно български и говори езика. Остава българските институции и ВУЗ-ове да се научат да говорят на човешки език!
Подкрепете усилията ни да се борим с безумията.
Фондация „Открито сърце“
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal [email protected]