След като историята на украинката Олга Иванова и нейното мъртво бебе стана национална новина, с нас се свърза Анастасия Гулий, 40-годишна жена от Одеса, която има почти идентична съдба. Месец преди бебето на Олга да умре, бебето на Анастасия се ражда мъртво пак в същата болници Св. Анна във Варна, но обстоятелства на тази смърт са още по-шокиращи. Анастасия, повлияна и потресена от историята на Олга, реши да разкаже на Фондация Открито сърце за това какво се е случило с нея, за да могат повече хора да разберат какво се случва в тази болница и как се третират бременните украинки в България. „Не искам повече да мълча! Нека и моята трагедия стане публично достояние и дано това, което се случи с мен, да стигне до повече хора!“ Ето нейният разказ:
Анастасия пристига в България с двете си деца през март и бременна с трето в шестия месец. Мъжът й се сражава на фронта. Терминът й е на 28.06.
Тя започва да търси лекарски грижи както и бременната Олга. Минава през същия ад. Отива в поликлиниката към болницата, която й е посочена за място за грижи на украински бременни жени. „На регистратурата се държаха ужасно грубо с мен. Махаха ми с ръка да се махам, казваха, че не разбират руски и да им говоря на български. Казаха, че не приемат украинки, ако не си платят. Отказаха да ми дадат какъвто и да е съвет какво да правя,“ споделя Анастасия. В отчаянието си тя чука на вратата на старшата сестра на поликлиниката и тя я насочва към д-р Станислав Славчев – акушер-гинеколог към болницата, който преглежда и в поликлиниката. Докторът се съгласява да я преглежда – един път в месеца. Не се говори за планирано секцио, не се споменават специални тестове за плода на родилка на 40 години, не се говори за рискове и за по-специалнен мониторинг за жени, раждащи в по-късна възраст. Плодът на Анастасия е много голям – 5 килограма! Кръвните й изследвания са добри, плодът се развива прекрасно. На 6-ти юни тя отива при д-р Славчев с 2 см разкритие и леко капене на води. Моли да я приемат в болницата и да на й направят секцио. Казва, че при подобни симптоми е раждала и другите си деца.
Докторът й казва, че е рано и че ще ражда без секцио! И й казва да дойде при него след една седмица. Тя се връща на 14.06 – вече с разкритие 3.5 сантиметра с води, които продължават да капят. Чака четири часа пред кабинета му, докато влезе, докато той преглежда „редовните пациентки,“ макар докторът да я е извикал в определен час.
И отново докторът й казва, че е рано да влиза в болница и я отпраща. Казва й да дойде след два дни. На 16.06 тя е при него отново – разкритието й е 5.5 см, водите продължават да капят, той отново я отпраща. Тоновете на детето са нормални. Казва й да дойде на 18.06 към обяд. Тя пристига и той й казва – „Е сега вече ще раждаш!“ Слага я на ехографа и учудено я пита – „АМА ОТКОГА ДЕТЕТО ТИ НЕ ДИША! ТО НЯМА ПРИЗНАЦИ НА ЖИВОТ!“
Анастасия в шок го моли бързо да й направят секцио да й извадят детето. Докторът й казва, че няма за къде да бърза, след като плодът вече е мъртъв, но ако иска да отива в болницата, той не можел да дойде защото още преглеждал в кабинета си и застъпва на смяна в болницата в 20 ч. вечерта. Анастасия отива в родилното отделение и там й отказват да й направят секцио, казват й да чака доктора си. Тя седи с часове в чакалнята на родилното, докато д-р Славчев застъпи на смяна -- в чакалнята с мъртвото бебе в утробата си...над шест часа! Не знам как една майка може да запази разсъдъка си в такава ситуация! Той препоръчва да не й правят секцио, ами да роди мъртвото си дете по естествен начин с предизвикани контракции. В 9:05 мъртвото бебе излиза от утробата на майка си. Славчев се обръща към Анастасия и й казва – „Нищо скоро ще родиш пак.“
Анастасия със сълзи на очи споделя за ужасното отношение към нея в отделението. Оставили са я да лежи там цяла нощ, никой не я е питал дали се нуждае от нещо. Никой не й е казал една добра дума на съчувствие, никаква проява на човещина. „Виждах ги как ме гледат и четях в очите им омраза. Не можех да разбера какво съм причинила на тези хора, че да ме мразят,“ плаче Анастасия докато разказва историята си.
На другия ден пристига лекарят й да я види. Казва, че „специално заради нея дошъл да я види в неделя.“ „Той ме попита как се чувствам. Аз се опитах да му кажа колко ми е тежко, а той ме прекъсна и ми каза -- „не ви питам за настроението ви, а за физическото ви състояние!“
Изписват Анастасия на третия ден – както е по здравна пътека. Тя настоява да вземе мъртвото си дете и да го погребе в Украйна. Първоначално не й разрешават, но след намеса на адвокати от украинската общност и украински правозащитници, тя взема детето си, заминава за Украйна да го погребе, за да може съпругът й да присъства. След това отново се връща в България. Дълго време има кръвотечение, но предпочита да умре, отколкото отново да стъпи в тази болница!
Има невероятни съвпадения в диагнозите на двете мъртви деца – това на Олга и нейното. В резултатите от аутопсията на бебето на Анастасия – отново се посочва вътрешно утробна инфекция и проблем с плацентата! Инфекции, които все се появяват след изтичане на околоплодна течност и все в последния момент преди раждането -- при напълно здрави майки и здрав плод!
Фондация Открито сърце настоява българските разследващи медии и държавни органи да обърнат сериозно внимание на това как се третират украинските бежанци в българските болнични заведения. Също така очакваме правителството да вземе спешни мерки по отношение на достъпа на бежанците до медицинско обслужване както и незабавна директива по отношение на дискриминацията на украинските бежанци и търсене както на административна така и на наказателна отговорност на медицинския и болничен персонал, който си позволява да малтретира хората, намерили подслон от война в България. Нашата фондация ще сезира европейските институции и правозащитни организации да задействат мониторингови системи, които да гарантират адекватни грижи и да разследват случаи на дискриминация.
Фондацията направи парично дарение на Анастасия и ще продължава да помага на семейството й.
Благодарим на дарителите!
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal [email protected]
