Бежанците от тези територии знаят, че вероятно никога повече няма да се върнат в окупираната си Родина. Те знаят, че пътят им назад е отрязан, заедно в всичко – близки хора, приятели, имущество, планове, мечти…Те виждат себе си като невъзвращенци.
Особено засегнати са децата. Докато в началото на войната бежанците имаха надежда, че войната няма да продължи дълго и те ще могат да се върнат, сега тази надежда вече я няма. Фондация „Открито сърце“ се среща с много случаи на деца и младежи с тежки посттравматични разстройства, които се отключват особено в пубертетна и предпубертетна възраст. Има зачестили опити за самоубийство и особено самонараняване, предизвикани от депресия и тревожност в следствие на преживелия стрес.
Едно такова момиче е Альона, тя е на 11 години и е от Мариупол. Вече три години е в България. Преживяла е с майка си ужаса на окупацията -- обстрелите, взривовете, видяла е труповете на убитите, живяла е седмици в студено бомбоубежище, гладувала е… Накрая са успели да се измъкнат и да пристигнат във Варна.
В началото момичето се адаптира нормално, тръгва на българско училище, научава бързо български език, става отлична ученичка, но постепенно изпада в депресия – губи мотивация да учи, да се среща с връстници, чувства се, че не принадлежи, отказва да учи и да ходи на училище и започва да се наранява като си реже ръцете.
Майка й я води на психолози и психиатри. Назначават й лечение, но медикаментите не помагат. След неуспешни опити да се помогне на детето, последната препоръка е да се настани за лечение в психиатрията. Следващата седмица Альона и майки влизат в лечебното заведение без да имат представа какво ще следва по-нататък. Майката споделя през сълзи, че Альона й казва, че се наранява, защото не може да издържи на вътрешната си душевна болка.
Според научната литература самонараняването е съзнателно и целенасочено увреждане на телесните тъкани, предизвикано от психическо разстройство, често асоциирано с посттравматичен стрес -- с история на емоционална травма и насилие. Самонараняващото поведение потенциално може да бъде животозастрашаващо. Съществува и повишен риск от самоубийство у индивиди, които се самонараняват до степен самонараняването да присъства в 40–60% от самоубийствата.
Когато вътрешната душевна болка е много силна и не може да се овладее тя прераства в желание да се излее и навън. Не, нараняването не облекчава, то е просто отдушник за вътрешната болка, която тялото не може да понесе.
Фондация „Открито сърце“ наблюдава отблизо случая и помага на семейството на Альона. (името на момичето е сменено в този разказ, за да остане анонимна).
Благодарение на дарителите на фондацията, продължаваме да се занимаваме с нашата хуманитарна и правозащитна дейности. Който иска да помогне специално на Альона, може да дари средства, които ще помогнат за нейната рехабилитация.
Фондация „Открито сърце“
IBAN
BG32STSA93000030922241
Дарение с карта
openheartfund.org/donate