Така бягат две семейства от там в началото на август – когато вече не могат да издържат на терора на територията им. За да стигнат до България, са пътували три седмици, сменили са над 20 хотела и накрая са пристигнали в Балчик – напълно изтощени и с привършени средства.
Семейство на Инна, която е психолог по професия– бяга с кола с мъжа си и двете си деца, заедно с роднината си Оксана, която е учителка и също има две деца. Те се свързаха с Фондацията за помощ – най-вече за топли дрехи и продукти от първа необходимост. Днес се срещанах с тях и те ми разказаха историята си. Не са тръгнали по-рано да бягат по две причини, първо, когато руснаците пристигат в Херсон и областта, те забраняват на окупираните граждани да напускат. Не им разрешават да избягат в Украйна. Зелени коридори няма. Тези, които все пак напускаха областта са го правили с риск за живота си – под постоянни обстрели или с риск да бъдат умишлено убити от руснаците, които са стреляли директно по колите на бягащите от Херсон. Първите две седмици семействата са прекали в мазето на една болница. След това са се премествали от място на място в областта, търсейки бягство от обстрелите. Но сигурно място така и не намерили. В жилищата им са влизали руснаци с автомати и са ги претърсвали без причина – по всяко време на деня, обстрелите продължават. Семействата са се надявали войната все пак да свърши, чакали са добри новини, но са живеели в постоянно информационно затъмнение в окупираните райони, без да имат реална представа за това, което се случва.
Накрая през август решават, че трябва да бягат на всяка цена и че не могат повече да издържат на терора. Вземат малкото си спестявания и пари на заем и тръгват да бягат към Крим, където ги пускат, защото е „руска“ територия. От там с колата си пътуват дълго из Русия, колата им се чупи на няколко пъти, спират тук-там да си починат и поемат дъх и продължават. Стигат до Владикавказ, от там успяват да преминат в Грузия. Опашките на пропусквателните пунктове са огромни, чакали са над 17 часа. От Грузия става по-лесно и те успяват да преминат в Турция, прекосяват я докато стигнат до България и се озовават в Балчик в края на август. „Защо стигнахте толкова на север?“ ги питах аз. „Ами, за да сме по-близо до вкъщи,“ беше техният отговор. Погледете картата и територията, която са минали, за да стигнат до България. „Защо не в Турция?“ попитах. „Защото българите са по-близки по кулутура, манталитет и език,“ отвърнаха те.
Срещата с тези хора беше много трогателна. Фондацията дари парични средства и ваучери за храна на тези хора, както и дрехи. Тези изстрадали хора не можеха да сдържат сълзите си от благодарност. Предстои им адаптация и дълго психическо възстановяване. Фондацията, благодарение на своите дарители, ще се грижи тези хора да стъпят на крака.
Благодарим на хората с открити сърца!
Фондация „Открито сърце“
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal [email protected]
