Да, ние, които си мрънкаме за най-различни проблеми, които са ни сполетели, често забравяме да ги сравняваме с чужди. Но някои чужди проблеми много бързо ни приземяват, показвайки, че всъщност, ние нямаме проблеми.
Често си мисля, че вече няма как да ми се случи да видя по-ужасни неща, от които вече съм видяла с украинките бежанци в България. И винаги бивам опровергавана.
На снимката са семейство от 6 души. Единственият здрав между тях е детето Коля, който е на 10 г. (Ако се изключи, че в момента е в болница с пневмония)
Останалите са майка му, Марина 36 г. с тумор на мозъка, който е терминален и в момента е в тежко състояние с постоянни гърчове и припадъци. Постоянно е по болници. Бащата на Марина – Валери – има рак на дебелото черво в последен стадий в момента е в болница. Жената на Валери и майка на Марина – Ирина --има сериозни двигателни проблеми с увреждане на гръбначен стълб и трудно ходи. Бабата и дядото на болната Марина са също в „Железничар“ – много възрастни и болни. Семейство от четири поколения живее в тази база. Те са от окупирания от руските варвари гр. Покровск. Домовете им са разрушени. Те нямат път назад – нито за живот, нито за лечение.
Всички тези хора живеят с 295 лв. на месец. (две пенсии от Украйна и един ТЕЛК от България за Марина). В базата има безплатно изхранване, но семейството има огромни разходи за лечение – освен лекарства, упойки за операции и за изследвания и процедури, които не се покриват по здравна каса.
Много хора призоваха преди мен да се помогне на това семейство, социалният работник в базата -- Татяна Делик, ме помоли да направя и аз призив за помощ, заради критичното състояние на това семейство. Фондация „Открито сърце“ ще се опита да облекчи поне малко живота на тези хора.
Фондация „Открито сърце“
IBAN
BG32STSA93000030922241
Дарение с карта